Вашата кошница е празна!
II ЧАСТ
Зелен чай листа
Химичен състав: Листата на зеления чай имат уникално съдържание на витамини( Витамин С, Витамин В1, Витамин В2, Витамин В3, Витамин В9, Витамин Е, Витамин F, Витамин PP, Витамин Р, Витамин К, Витамин E, лутеин и зеаксантин). В него се съдържа : два пъти повече витамин С отколкото в черния чай, микроелементи, минерали( манган, цинк, калий, калций, магнезий, йод, селен, желязо, мед, флуор) и хранителни вещества (например растителни протеини), дъбилни вещества, феноли, фенолни киселини(до 35%), алкалоиди(от 2% до 3% кофеин) и малки количества негови аналози(теофилин, теобромин), флавоноиди и техни глюкозиди(кемпферол, кверцетин, рутин) полифенолите: катехин, галокатехин, епигалокатехин, епигалокатехин галат, теофилини, танини(разтворими и неразтворими във вода), пектин, етерично масло, в състава на което влизат повече от 100 летливи субстанции. Съдържанието на протеини до голяма степен зависи от сорта на чая и се колебае от 15% до 25%. Протеините на чая са много хранителни, някои специалисти ги сравняват дори с бобените култури.
Лечебно действие: Хората са консумирали чаени листа, попарени във вряща вода преди около 500 000 години. В днешно време, чаят е най – широко консумираната напитка в света, като на първо място е само водата. Проучвания подсказват, че зеленият чай в частност има много ползи за здравето. Зеленият чай се прави от неферментирали листа и се съобщава, че съдържа най-висока концентрация на мощни антиоксиданти, наречени полифеноли. Антиоксидантите са вещества, които унищожават свободните радикали – вредни съединения в организма, които променят клетките, внасят изменения в ДНК (генетичен материал), и дори могат да причинят смърт на клетките.Много учени вярват, че свободните радикали допринасят за процеса на стареене, тъй като развитието на множество здравословни проблеми, включително рак и сърдечни заболявания. Антиоксидантите, като полифенолите в зеления чай могат да неутрализират свободните радикали и да намалят или дори да помогнат за предотвратяване на някои от щетите, които причиняват. Една чаша зелен чай може да осигури еднакъв потенциал за подобряване на антиоксидантното състояние, както около 150 мг чист витамин С. Зеленият чай е подробно проучен при хора, животни и лабораторни експерименти. Резултатите от тези проучвания показват, че зеленият чай може да бъде полезен за следните заболявания: Антиоксидантните свойства на зеления чай може да помогнат за предотвратяване на атеросклероза, особено заболяване на коронарната артерия. Зеленият чай е ефективен при хипертония. Неговата системна употреба намалява равнището на общия холестерол и повишава HDL ("добър") холестерол, пречи на свиването на кръвоносните съдове и така предотвратява атеросклерозата и възникването на инфаркти и инсулти. Многобройни клинични проучвания са показали, че полифенолите на зеления чай помагат за защита срещу рак. Изследователите също така вярват, че полифенолите убиват раковите клетки и спират тяхната прогресия. Зеленият чай показал положителни клинични резултати за следните видове рак: рак на пикочния мехур, рак на гърдата, рак на яйчниците, дебелото черво или ректален рак, рак на хранопровода, рак на белия дроб, рак на панкреаса, рак на простатата, рак на кожата, рак на стомаха. Зеленият чай е бил използван традиционно за контрол на кръвната захар в тялото. Зеленият чай може да помогне за предотвратяване развитието на диабет тип-І и да забави прогресията, след като се е развил, чрез регулиране на глюкозата в тялото. Зеленият чай изглежда защитава черния дроб от вредните ефекти на токсични вещества, като алкохол. Клиничните проучвания показват, че екстракт от зелен чай може да засили метаболизма и да помогне за изгаряне на мазнините.Проучванията показват също, че пиенето на зелен чай е свързано с намален риск от всички причини за смъртност. Хора, консумиращи поне една чаша чай на ден са намалили риска си от сърдечен удар с почти 50%, открило едно проучване. Мъжете и жените, които сa пили една или повече чаши чай на ден са имали с 44% намаляване честотата на сърдечен удар в сравнение с тези, които не са пили зелен чай. Предходни проучвания произвели почти същите резултати. Холандско проучване на повече от 800 мъже между 65 и 84 г показало, че пиенето дори на повече чай – между три и четири чаши на ден – намалило риска от смъртност от коронарна сърдечна болест с 58 %. Здравословните вещества, открити в зеления чай проникват в тъканите на окото и повишават възможността зеленият чай да предпази от глаукома и други често срещани заболявания на очите, според нов доклад, публикуван в списанието на селскостопанска и хранителна химия. Докладът първи е документирал как лещата, ретината и други тъкани на окото абсорбират тези вещества. Изследователите отбелязват, че катехините от зеления чай са сред редицата антиоксиданти, за които се смята, че могат да защитават окото. Те включват витамин C, витамин E, лутеин и зеаксантин. Изследователите са провели експерименти с лабораторни плъхове, които пият зелен чай. Анализът на очните тъкани показа без съмнение, че очните структури са абсорбирали значителни количества отделни катехини. Ретината е абсорбирала най-високите нива на галокатехин, докато вътреочната течност имала тенденция за усвояване на епигалокатехин. Ефектите от катехините в зеления чай за намаляване на вредния оксидативен стрес в очите продължили до 20 часа.Той подтиква към голяма физиологична активност. Влизащите в състава на зеления чай витамини С, В1, В2, B3, E, F, РР укрепват стените на кръвоносните съдове и сърцето. Зеленият чай не само регулира дейността на червата. Неговите катехини заедно с пектините свързват в стомашно-чревния тракт някои вредни продукти от обмяната на веществата, което се използва при комплексното лечение на колити, при хранителни отравяния и при такива стомашни заболявания, като дизентерия, холера и язва. Известно е, че съдържащите се в чая танини нормализират работата на стомашно-чревния тракт и помагат за по-доброто усвояване на витамин С. Благодарение на съдържанието на йод и мед, чаят има силно антибактериално действие. Съдържащият се в състава на зеления чай цинк има антиканцерогенно свойство. При гадене, световъртеж и морска болест може просто да се дъвчат сушени листа зелен чай. А освен това чаят е най-добрият източник на флуор, който е необходим, за да бъдат костите ни силни и здрави. Чаят ни помага да се борим с вирусите и предотвратява простудата. Отдавна е известно и широко се използва потогонното действие на чая. Гаргарата с богат на катехин зелен чай е отлично средство за профилактика на заболяванията, които се разпространяват по въздушно-капков път. Чаят успешно се бори с вредните бактерии в устната кухина и намалява риска от пародонтоза. Съдържащите се в чая дъбилни вещества непосредствено въздействат на централната нервна система и главния мозък, ускоряват процеса на кръвообращение и обмяната на веществата, без да оказват негативно влияние върху работата на сърцето. Почти 1/3 от чая се състои от дъбилното вещество танин, чийто основен компонент са катехините. От древни времена катехинът се е използвал в медицината за борба с вирусите, бактериите и други патогенни микроорганизми. Благодарение на катехина зеленият чай има антитоксично действие – съединявайки се с вредните за организма метали (олово, хром и др.), той ги разтваря. Зеленият чай препятства остаряването с алкохол, сънотворни и други потискащи нервната система средства. Танините имат ценното свойство да увеличават устойчивостта на кръвоносните капиляри. Танините усилват натрупването на Витамини С във всички органи, осигуряват най-пълно оползотворяването на този жизнено важен витамин и по този начин предотвратяват развитието на скорбут. Чаените танини, особено приложени комбинирано с Витамин С , упражняват изразено противовъзпалително действие. Чаените листа са много богати и на особени танини, притежаващи силно изразено действие на Витамин Р, който потиска дейността на щитовидната жлеза при хиперфункцията й. Нашият народ широко използва чая при лечение на диария и други нарушения на храносмилателната система. Предвид на откритите антимикробни свойства на зеления чай и богатото съдържание на дъбилни вещества , отвара от него е предложена за лечение на дизинтерия. Отварата от зелен чай се препоръчва и при колити, ентероколити, и диспепсии. Отварата от зелен чай може да се прилага и чрез клизми. Силен чай може да се използва и като средство за първа помощ при отравяния. Основната активна съставка на чаените листа е кофеинът. Теофилинът(съдържащ се в кофеина), това ксантиново производно при по-слаб стимулиращ ефект върху централната нервна система, възбужда мозъчната кора,подобрява рефлексната дейност, възбужда дихателния и сърдечно-съдовия център, разширява коронарните кръвоносните съдове, особено тези на мозъка, сърцето, бъбреците, усилва сърдечната дейност, повишава артериалното налягане има много по-изразено действие върху сърдечно-съдовата система и върху бъбречната функция. Теофилинът има силно диуретично действие, разслабва гладката мускулатура и по този начин може да отстрани болезнените спазми на жлъчните пътища, да облекчи дишането при спастични бронхити. Съдържащите се в чая теофилини тушират бронхиалните спазми и имат добро пикочогонно действие, което подпомага извеждането на излишните течности от организма и се използва при заболявания на сърцето, черния дроб, бъбреците и други, които се съпровождат с образуването на отоци. Теоброминът , който се съдържа в зеления чай също упражнява диуретичен ефект. Освен това учените от университета в Токио успяха да отделят от зеления чай молекула, чиито свойства препятстват разпространението на вируса на СПИН-а в организма. Откритото в зеления чай вещество „облича” поразените клетки и пречи на по-нататъшното разпространяване на инфекцията. Остава само да се провери дали отделеният химичен елемент в зеления чай е способен да препятства попадането на вируса на тази ужасна болест в организма. Съдържащите се в чая пектини също имат множество лечебни свойства – те подобряват обмяната на жлъчните киселини, неутрализират токсичността и страничните действия на антибиотиците. Пектините подпомагат поддържането на тургура в тъканите – вътрешното налягане в живата клетка, намалявайки процеса на разпадане, повяхване и остаряване на клетките.
Предупреждение: Използвайте зелен чай с повишено внимание при лица с недостиг на желязо, поради възможна връзка с развитието на анемия. Прекалената употреба на зелен чай може да доведе до повишена възбудимост, безсъние, сърцебиене. У някои хора дори една чаша чай предизвиква запек. Силният чай е противопоказен при сърдечни заболявания, протичащи с ускорена и неправилна сърдечна дейност, при язвена болест, неврози.
Козметично действие: Хубавото на зеления чай е, че е подходящ за всеки тип кожа, така че смело може да го използвате в домашната козметика. Освен, че действа като антиоксидант, зеленият чай подмладява кожата, като стимулира регенерацията на клетките. Ефикасно средство е и при слънчеви изгаряния(премахва болката и действа охлаждащо) и кожни раздразнения, затова може да го ползвате като успокояващ тоник след епилация. Със зелен чай тонизирате и подхранвате кожата – ще забележите, че с негова помощ елиминирате торбичките под очите, лекувате умора и ограничавате появата на бръчки в зоната на околоочния контур. Понякога не е нужно да приготвяте специални маски и разтвори, за да се възползвате от свойствата на зеления чай. Достатъчно е да сложите мокрите пакетчета чай върху очите си вместо маска или да използвате течността вместо тоник. Зеленият чай почиства порите в дълбочина. Той е нежен към кожата, защото не отстранява всичкия себум, оставя й защита, и я поддържа млада и мека. С негова помощ можете да се отървете дори от упоритото акне. Редовното почистване на лицето със зелен чай (може и да го редувате – през вечер – с някой козметичен продукт) ще ви спести много кожни проблеми, а кожата ви ще изглежда здрава и сияйна. Косата пък ще стане по-бляскава и здрава, ако я изплаквате с не много горещ зелен чай.
Мента листа
Химичен състав: Листата на ментата съдържат от 1% до 3% етерично масло със състав около 50% ментол, от 4% до 20% естери на ментола, от 7% до 25% ментол, кетонът ментон от 10% до 15%, който е с приятна миризма, карвон от 20% до 30%, тимол, ментофуран, изоментол, неоментол, пулегон, ментенон, пиперитон, цинеол, ментен, феландрен, α-пинен, лимонен, линалоол,линалилацетат, пулегон, и други терпени и терпенови деривати,танини от 6% до 12%, следи от алдехиди, оцетна, валерианова, изовалерианова и други свободни киселини, от 5% до 10% ментофуран. Билката съдържа още от 3.5% до 12% дъбилни вещества, горчиво вещество, никотинова киселина и нейния амид, кафеена, хлорогенова киселина, каротиноиди, флавонови гликозиди и др.
Лечебно действие: В древността, ментата е препоръчвана като афродизиращо средство(половостимулиращо средство). Ментовото масло в малки дози повишава апетита, действа добре за премахване на спазмите особено при колики в стомаха, червата и жлъчните пътища, изгонва газовете при метеоризъм(карминативно действие), облекчава състоянието при гастрити и ентерити, колит, възбужда екскрецията на черния дроб и панкреаса и действа противовъзпалително. Има диуретични свойства. Ментата пречиства кръвта и се препоръчва за отстраняване симптомите на интоксикации(отравяне). Инфузът от ментови листа повишава дветократно жлъчната секреция(холеретично действие). На жлъчния мехур действа жлъчкогонно(холагогно действие) и болкоуспокоително. Интересно е , че ментолът е много по-слабо активен от еквивалентни количества ментови листа. Предизвикваното от ментовия чай повишаване на жлъчната секреция се развива постепенно и едва след известно време достига своя максимум. От терапевтична гледна точка е важно да се отбележи и това, че ментолът се излъчва с жлъчката и поради това упражнява антисептично действие(убива микроорганизмите) върху жлъчката и жлъчните пътища. Прилага се при жълтеница. Поради посочените действия дрогата е добро средство при лечение на функционални заболявания на стомаха, червата и жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест, при чернодробна и бъбречна недостатъчност, хроничен панкреатид, смущения в храносмилането, при позиви за гадене, повръщане(антиеметивно действие), диария(адстрингентно-запичащо действие) повишава тонуса на храносмилателния тракт и усилва перисталтиката на червата. Препоръчва се при хемороиди(чрез локално приложение). Ментовото масло и самият ментол, приети вътрешно, по рефлекторен път предизвикват вазодилатация(разширеване) на съдовете в някои области, най-вече на коронарните, поради което ментолът самостоятелно и в комбинация се употребява при коронароспазъм. Ментолът предизвиква рефлекторно разширяване на коронарните съдове при стенокардия(участва в състава на валидола). Ментолът от етеричното масло облекчава дишането при възпаление на дихателните пътища защото възбужда съдовия и дихателния център в мозъка. Действа още антисептично(убива микроорганизмите) и болкоуспокояващо при възпалителни заболявания на горните дихателни пътища, бронхиални катари, при бронхит и бронхоектазии(приема се вътрешно и под формата на инхалации), кашлица и простуда. Народната медицина препоръчва ментата още при нервно разстройство, сърдечна невроза, виене на свят, безсъние, главоболие, мигрена, анорекция, меланхолия, епилепсия, апоплексия, депресии, критическа възраст, възстановяване от боледуване, умора и анемия. Дрогата има силно изразено успокояващо, обезболяващо, противоспастично и дезинфекционно действие(спират развитието на повечето бактерии). Отварата от листата се използва за бани при нервна възбуда. Ментата е полезна при маточни кръвоизлеви, менструални спазми и болки, дисменорея, за гаргара при възпаление на венците(подути венци, млечница или афти), зъбобол, за дезинфекция при кариес и лош дъх на устата, действа дезодориращо. Приложена локално, охлажда тъканите, обезчувства сетивните окончания на нервните влакна(анестетичен ефект), като същевременно предизвиква вазоконстрикция(свиване) на периферните съдове. Ментовото масло, приложено под формата на спиртен разтвор, действа местно обезболяващо при невродерматит. Ментата успокоява кожата при натъртвания, подувания, отичане на глезените, мускулен спазъм, при дълго стоене в право състояние, копривна треска и сърбежи при алергични състояния при ужилвания и ухапвания и действа охлаждащо. Отварата с червено вино (1:10) се прилага при кожни възпаления и сърбеж на кожата. Прилага се при акне или пъпки. Експериментално е доказано, че ментовото масло е богато на съединения, притежаващи висока антибактериална активност, което се счита за показание за локално приложение при рани. Ментата има и антимикотичен ефект (инфекциoзни заболявания, причинени от гъбички). Заради лечебните си свойства и приятния си аромат ментата намира приложение в куленарията, във фармацевтичните продукти-паста за зъби, вода за уста, масажни кремове и гелове,а тютюнът в някои марки цигари се съчетава с ментол.
Предупреждение: Да не се взима от бременни, защото може да предизвика помятане. Никога не използвайте ментовото масло неразредено, защото може да предизвика нежелана реакция. Никога не използвайте ментовото масло като единствен аромат за вана. Никога не втривайте маслото върху цялото тяло. Под действието на ментола ще се почувствате като леден блок, а това може да бъде опасно. Не използвайте ментовото масло вечер, защото може да ви държи будни. Избягвайте да използвате ментови препарати в комбинация с хомеопатични лекарства. Ментата действа като антидот.
Козметично действие: Запарка от мента се използва за компреси, обтривания и намазвания при суха кожа. Ментата участва и в билкови комбинации при парна баня при мазна кожа на лицето и изготвяне на тонизираща течност за отстраняване на бръчките по кожата на лицето.
Черна ружа цвят
Химичен състав: Ружата съдържа слузни вещества(от 25% до 30%) със състав галактуронова киселина(около 22%), хексози(около 48%)(главно D-глюкоза), и пентози(около 8%), аспарагин(около 2%), бетаин, лецитин, ситостерин, захари(от 5% до10%), скорбяла(от 30% до 35%), пектини(около 11%), дъбилни вещества, танини, минерални вещества, флавоноидни вещества, захари(до 10%), липиди(около 1.5%), етерично масло(от 1% до 2%), витамин С и др.
Лечебно действие: Ружата е типичен представител на съдържащи слуз фитотерапевтични лекарствени средства. По съдържание на активни вещества тя е почти равностойна на лена. Във вода слузните вещества набъбват и образуват характерни колоидни системи. Те покриват лигавиците с тънък слой, който се задържа дълго време и ги предпазва от по-нататъшно дразнене. В резултат на това се подпомага възстановителният процес и се намалява възпалителната реакция. В стомаха това защитно действие е толкова по-ефективно и по-продължително, колкото е по-висика киселинността на стомашния сок. Ето защо ружата се изполва при възпаление на стомаха и червата, язви на стомаха, киселини, гастрит, хиперацидитет, хиперацидни гастрити, хронични колити, дизинтерия, диария. В тези случаи ружата оказва и противодиарично действие. Извлеците от ружа усилват отхрачването, втечняват възпалителният секрет и активизират ресничестия епител. Оказват обезболяващо, омекчаващо, противовъзпалително, успокояващо действие при кашлица, магарешка кашлица, отхрачващо действие, хронични бронхити, трахеити, трахеобронхит с дразнеща мъчителна кашлица, ларенгити, фарингит, бронхопневмония и бронхиална астма, ангина.Народната медицина препоръчва употребата на ружа и при цистит, болки при уриниране, бяло течение, за лечение на възпаление на бъбреците и пикочния мехур, бъбречни колики. Слузните вещества предпазват кожата и лигавиците от действието на вредните дразнители. Противовъзпалителното действие на извлека от ружа се свързва и с присъствието на полизахариден комплекс, изграден предимно от хексози и пентози. Външно под форма на запарка за компреси се прилага при възпаление на очите, конюнктивити и при заболявания на устната кухина, при гингивити, тонзилити, възпаление на кожата, при рани по гърдите на жени които кърмят. Съобщава се за добър лечебен ефект външно под форма на компреси при псориазис, циреи, рани и други.
Предупреждение: Няма
Козметично действие: В цветовете на ружата се съдържа пигментът малвидин, който може да се използва за оцветяване.
