Вашата кошница е празна!
I ЧАСТ
Mалина плодове
Химичен състав: Плодовете на малината съдържат: плодова вода (от 79% до 85%), етерични масла, ароматни естери на мастните киселини(над 70 съставки), пуринови вещества, антоцианов глюкозид(пигмент), слузести вещества , минерални соли(от 0.4 до 1%) на: калий(от 160мг% до 220мг%), калций( от 30мг% до 50мг%), фосфор(от 30мг% до 50мг%), магнезий(от 20мг% до 25мг%), мед, желязо(от 0.8мг% до 1мг%),сяра (от 12мг% до 16мг%), хлор(от 3мг% до 3.2мг%), натрий(от 2мг% до 4мг%) и микроелементите: манган, бор, цинк, мед, молибден, флуор, кобалт . Целулозата е от 1.45% до 3.95%. Съдържанието на безазотните екстрактни вещества е от 16% до 21.50%. Малиновите плодове са сравнително богати на захари от 7.40% до 10.50%. По количество инвертната захар (глюкозата и фруктозата) преобладава пред захарозата. Най-високо е съдържанието на фруктозата от 3.80% до 5.50%, глюкозата е от 2% до 2.50%, а захарозата е от 1.50% до 1.70%. В плодовото месо на малината се съдържа нишесте от 0.15% до 0.25%, пектинови вещества( от 0.70% до 1.50%), дъбилни вещества(0.10% до 0.30%), багрилни вещества (от 0.20% до 0.30%). Плодовете на малината съдържат и значително количество органични киселини(от 1.40% до 2.1%). Най-много е ябълчената киселина-1%, следвана от лимонената киселина-0.04%. В 1л. малинов сок има около 1.1мг салицилова киселина, а в 100гр плодове-около 0.01% мравчена киселина. Съдържат се и малки количества винена, капронова и оксалова киселина-0.01%. Малиновите плодове съдържат и значително количество витамин С (от 24% до 40%). Имат и съдържание на каротин( от 0.10мг% до 0.15мг%) и фолиева киселина(от 0.2мг% до 0.5мг%). Плодовете на малината съдържат съвсем малки количества витамин В1( от 0.03мг% до 0.05мг%), В3(от 0.2мг% до 0.3мг%), В6, К,Н, Е, и следи от витамин В2( от 0.07мг% до 0.09мг%). Средно богати са с витамин Р(цитрин от 100мг% до 400мг%) и РР(никотинамид от 0.5мг% до 0.7мг%). Плодовете на малината съдържат 0.7% фитостерини. В плодовото месо на малината се съдържат белтъци от 0.4% до 1.3% , мазнини от 0.15% до 0.60%, общо въглехидрати от 9.50% до 12%. Енергийната стойност на 100г плод е 130kJ или 31 kcal. Семената съдържат тлъсто масло (около 14.6%), което се състои от глицериди на линоловата, линоленовата и изолиноленовата киселина, фитостерин (около 0.7%) и др.
Лечебно действие: Народната медицина на всички страни, в които расте малината, използва плодовете като силно витаминозна храна, като общоукрепващо и потогонно средство(Хипократ 460-370г пр.н.е.). До откриването на ацетизала, отварата от плодовете на малината широко сe е прилагала за лечение на простудни заболявания и ревматизъм. Споменава се, че в Рим се е прилагало изключително лечението на ревматизмалните заболявания с отвара от малина. През XVI век швейцарският природоизпитател Конрад Геснер(1516г.-1565г.) препоръчвал малиновият сироп (получен за първи път от „бащата на помологията“ Валериус Кордус през XV век) като целебно средство при фебрилни състояния, сърдечна недостатъчност и припадъци. В Германия се е приготвял сироп от плодовете на малината за лечение на грип. В тибетската медицина плодовете на малината се използват като противотемпературно средство. Българската народна медицина използва плодовете на малината под формата на сиропи и чайове, като ефикасно загряващо средство при простудни заболявания и като потогонно средство при висока температура, възпалителни заболявания на горните дихателни пътища. В народната медицина плодовете и малиновият сок се препоръчват при скорбут, при стомашни болки, за подобряване на храносмилането и срещу повръщане при бременност. Сушените малини( 40гр.-80гр. на 1л вода) влияят добре при обилна менструация, а малиновият сироп е много полезен за подобряване на сърдечната дейност. Плодовете на малината подпомагат изграждането на костната система и зъбите на човека и са ценно укрепващо средство, тонизират нервната система и сърдечната дейност, предпазват от анемия, повишават апетита. Препоръчват се при лекуването на стомашно-чревни заболявания и при диарии, бъбречни, чернодробни и жлъчни болести. В сравнение с много други плодове малината съдържа сравнително много калиеви соли, което при ниското съдържание на натриевите соли влияе ползотворно върху регулирането на водния баланс на организма, а високото калиево и фосфорно съдържание спомага за нормалното функциониране на мускулната и нервна система, както и за укрепване на костите и зъбите. Тези пропорции на минералните соли дават възможност да се консумират по-големи количества от плодовете без това да води до стомашно-чревни смущения. Слабата киселинност на малиновите плодове има добър лечебен ефект при диспепсии. Поради ниското съдържание на белтъчини, малините са подходяща храна за бъбречно- и ревматичноболни. Салициловата киселина (особено при сушените плодове) оказва антисептично, температуропонижаващо и потогонно действие, а стеролите предотрватяват развитието на атеросклероза.Това определя лечебното приложение на малините при грип, простудни заболявания, бронхити, ларингити, хипертония. Преобладаването на фруктоза и глюкоза при минимални стойности на захароза дава възможност за използването на малините и от диабетици. Фолиевата киселина, която в съчетание с други биологични съставки активизира образуването на червени кръвни клетки и до голяма степен предпазва организма от радиоактивни вещества. Фитостерините според някои съобщения имат противосклеротични свойства. Изобилието на семена в плода стимулира перисталктиката на червата и заедно с пектина действа слабително.
Предупреждение: За болни от нефрит, подагра консумирането на малинови плодове трябва да е сповишено внимание поради високото съдържание в тях на пуринови вещества.
Козметично действие: Малиновият плод се използва от древни времена като козметично средство. Приготвят се освежаващи маски за всякакъв тип кожа и лосиони за почистване и освежаване на лицето.
Ябълка
Химичен състав: Ябълковият плод съдържа: плодова вода (от 75% до 88%), захари (от 12% до 22%) от които фруктоза(от 5.8% до11.7%), глюкоза (от 2.6% до 6.1%) и захароза (от 1% до 5.3%), целулоза( от 1.3% до 3.2%), скорбяла(нишесте)( от 0.8% до 1.6%), белтъчени(от 0.3% до 0.4%), мазнини(от 0.1% до 0.2%),сравнително голям процент пектинови вещества(от 1% до 1.8%),на които се дължи трайността на плода, дъбилни вещества( от 0.4% до 0.9%), органични киселини( от 0.3% до 1.6%). От органичните киселини доминира ябълчната (0.7%), а има още и винена(0.1%), лимонена(0.08%), хлорогенова(0.04%), оксалова(0.01%), салицилова, борна, галова, арабинова и др. В ябълковия плод са установени и 15 аминокиселини, от които 6 незаменими – аргинин, валин, левцин, метионин, триптофан, и хистидин. Съдържа още и ензими, фитонциди и етерични масла, които придават приятния аромат на плода. Ябълковият плод съдържа минерални соли на: калий(от 120мг% до 160мг%), калций(от 6мг% до 8мг%), фосфор( от 10мг% до 12мг%), магнезий(от 4мг% до 8мг%), желязо(от 0.5мг% до 0.6мг%), натрий(от 10мг% до 12мг%), сяра(от 2мг% до 6мг%), хлор(от 1мг% до 5мг%). Витаминният състав е: Витамин С( от 10мг% до 25мг%), каротин(от 0.03мг% до 0.07мг%), Витамин В1(от 0.02мг% до 0.06мг%), Витамин В2( от 0.01мг% до 0.05мг%), Витамин В3(от 0.05мг% до 0.07мг%), Витамин В6( от 0.06мг% до 0.1мг%), Витамин В9( от 0.9мкг% до 1.9мкг%), Витамин Р( от 70мг% до 250мг%), Витамин РР( от 0.1мг% до 0.5мг%), Витамин Н(от 0.15мкг% до 0.35мкг%), Витамин Е(от 0.4мг% до 0.7мг%). Съдържащите се микроелементи в ябълковия плод са: бор (245мкг%), цинк (150мкг%), мед(110мкг%), алуминий(110мкг%), рубидий(63мкг%), манган(47мкг%), йод(40мкг%), никел(17мкг%), флуор(8мкг%), молибден(6мкг%), , хром(4мкг%), ванадий(4мкг%), арсен(2.7мкг%), кобалд(следи), силиций(следи). Сушените ябълкови плодове съдържат плодова вода(28.1%), белтъчини(1.6%), мазнини (2.2%), захари(66.1%), минерални соли(2%). Витаминният им състав не се променя значително – витамин С(912мг%), витамин В1(0.10мг%), витамин В2 (0.10мг%), При минералните соли обаче разликата е чувствителна: калий(622мг%), калции(30мг%), фосфор(50мг%), желязо(1.2мг%). Енергийната стойност на 100г свеж плод е 220кJ(53kcal), на същото количество сушен плод е 1109кJ(265 kcal), а на ябълковия сок 40kcal. Семената съдържат голямо количество целулоза и хемицелулоза, тлъсто масло(33%), гликозида амигдалин(0.6%), белтъчини и др.. Плодовата кора съдържа значително количество целулоза и хемицелулоза, витамини, минерални соли и др.
Лечебно действие: Още в древността е било известно, че една-две ябълки, изядени вечер преди лягане, осигуряват добър и спокоен сън. Според древната източна медицина „ябълките придават сила на сърцето и стомаха и децата от слабеене спасяват“. А стара френска поговорка гласи:“Изяждането всеки ден по една ябълка пропъжда лекаря“. От далечни времена народите на Кавказ използвали ябълковия сок при лечение на диарии, а ябълковата отвара – при остри възпаления на горните дихателни пътища. Високото съдържание на пектин в тях спомага той да се свързва в стомаха с холестерола и по този начин го изхвърля от организма. Също така ябълковият пектин има абсорбционно действие – поема натрупаните в стомаха хранителни токсини, спомага за отстраняването от организма дори на солите на оловото, живака и кобалта. Освен че поглъща токсините, пектинът действа бактерицидно и успокоява лигавицата на стомаха, затова плодът е отлично средство при стомашно-чревни разстройства. Установено е, че ябълковият пектин задържа развитието на грипния вирус от тип А. Поради наличието на хлорогенова киселина плодът е добро профилактично средство при предразположение на организма към образуване на камъни, тъй като предотвратява натрупването на оксалова киселина, а танинът препятства образуването на пикочна киселина. Полезното значение на плода се засилва и от наличието в него на калиеви соли, необходими за поддържане нормалната дейност на сърцето и на киселинно-алкалното равновесие в организма. От друга страна калият има способността да отстранява излишната вода и по този начин да намалява отоците, които се появяват при бъбречна и сърдечна недостатъчност. Ябълките, приети заедно с целулозната им плодна обвивка и със семенните гнезда(съдържащи между преградите на семената целулоза), засилват чревната перисталтика и са подходящи за хора с лениви черва. Настъргани , варени или печени ябълки се препоръчват при диарии. Въпреки че плодът не е висококалориен, поради наличието в него на голямо количество целулоза и пектин той засища добре, без да се пълнее(създава усещане за ситост).Затова ябълките, особено киселите, са подходяща храна при затлъстяване и за диабетици. Поради високото си съдържание на желязо и фолиева киселина(витамин В9) плодовете са полезни при анемии. За същата цел народната медицина на някои страни препоръчва неколкократно консумиране на зряла ябълка, престояла едно денонощие със забити в нея десетина гвоздея, тъй като по този начин се обогатявала на желязо. Поради присъствието в плода на лесноусвоими захари и витамини ябълковата диета е подходяща при чернодробни и жлъчни заболявания(цироза на черния дроб, холециститит, жлъчнокаменна болест). Съвместното действие на витамините С и Р, както и наличието на магнезиеви соли в плода намаляват чупливостта и пропускливостта на кръвоносните съдове и влияят благотворно при атеросклероза. Ябълки се препоръчват при световъртеж, главоболие, шум в ушите. Те са естествено средство, което укрепва организма и тонизира нервната система. Интересни опити, проведени от американски лекари, показват, че при включване на две-три ябълки дневно в храната на хора от даден район регистрираните случаи на простудни заболявания(грип, бронхит) намаляват три пъти, а на хипертония – 6 пъти. Други учени предполагат, че ябълковият плод оказва противораково действие, което се обяснява със способността му да неутрализира някои радиоактивни вещества. Наблюденията им са показали, че рак на горната част на храносмилателната система се развива по-рядко у хора, консумирали значителни количества ябълки. Голям лечебен ефект има и ябълковия сок поради богатото си съдържание на органични киселини, пекти, фруктоза, дъбилни вещества, минерални соли. Сокът се препоръчва при хронични гастрити и язви, за регулиране на чревната перисталтика, при бъбречни заболявания(алкализирана урина, подобрява функцията на бъбреците), препятства образуването на пясък и камъни в отделителната система и жлъчката. Използва се и при лечение на чернодробни заболявания, подагра, анемия, а сок от кисели ябълки – при диарии, затлъстяване и захарен диабет. Препоръчва се ябълковия сок да се приема по 200мл – 250мл преди хранене. Външно народната медицина използва плодова каша от настъргана на ситно ренде ябълка като противовъзпалително средство при изгаряния и измръзване на кожата, а също при лечение на труднозарастващи рани и разязвявания на кожата.
Предупреждение: Няма
Козметично действие: Още в края на XVI век в Англия са приготвяли помада за омекотяване на загрубяла, напукана кожа на лицето и ръцете, която включвала пресовани ябълкови плодове, розова вода, свинска мас и ароматни съставки. Стара английска поговорка препоръчва: „Ако нямаш четка за зъби, изяж поне една ябълка“. Действително прясната ябълка е естествена четка за зъби – тя ги почиства и заздравява венците. Научни изследвания показват, че редовната консумация на ябълки от деца увеличава здравината на зъбите им. Установено е също, че при бавно консумиране на ябълки след 15минути се унищожавали 90% от микроорганизмите, намиращи се в устната кухина, а след 1 час – всичките. Народната козметика препоръчва компреси с тънки ябълкови резанки при напукване и измръзване на кожата или при леки наранявания на лицето, а мехлем, приготвен от ситно настъргана ябълка, размесена с краве масло или сметана – при рагади(напуквания на устните и на млечните зърна при кърмачки). Този мехлем е ефикасен и при слънчеви изгаряния, а също при измръзване на кожата.
Арония плодове
Химичен състав: Плодът на аронията се характеризира с разнообразен химичен състав и голямо богатство от витамини и минерални вещества, което нарежда този растителен вид в списъка на особено ценните лекарствени растения. Плодът съдържа: плодова вода(от 65% до 72%), захари( от 7.5% до 10.5%), от които преобладават фруктозата и глюкозата и затова е подходящ за диабетици, органични киселини(от 1.1% до 1.4%), от които доминира лимонената, следвана от ябълчна, хинова, янтарна, значително количество пектинови вещества( от 0.6% до 0.8%), дъбилни вещества( от 0.5% до 0.6%), и багрилни вещества. От белтъчините има голямо разнообразие на аминокиселини: аргинин(65мг%), тирозин(38.6мг%), хистидин и лизин(62.2мг%, цистин(17.4мг%), α-аланин(12.2мг%), аспарагинова киселина и серин(14.7мг%), глутаминова киселина и треонин(9.3мг%). От макроелементите има калий, калций, фосфор, магнезий, желязо(1.2мг%) и др., а от микроелементите – много голямо количество йод(4000мкг%), манган(500мкг%), молибден(следи), бор(следи), мед(следи) и др. Голямо е разнообразието на витамините: Витамин С(от 50мг% до 170мг%), каротин(от 2мг% до 3.5мг%), Витамин В1(от 0.01мг% до 0.02мг%), Витамин В2(от 0.02мг% до 0.03мг%), Витамин В6(от 0.04мг% до 0.06мг%), Витамин В9( от 1.6мкг% до 1.7мкг%), Витамин РР( от 0.3мг% до 0.4мг%), Витамин Е(от 1мг% до 2мг%), Витамин К( от 0.6мг% до 0.8мг%), от които най-високо е съдържанието на витамин Р(от 2500мг% до 4300мг%), който в това отношение е абсолютен рекордьор – няма съперници сред плодовете.
Лечебно действие: Плодовете на аронията имат многостранни лечебни свойства. Те се дължат преди всичко на богатото съдържание на различни биофлавоноиди, притежаващи Р-витаминна активност, която поддържа нормална проницаемост и еластичност на стените на кръвоносните съдове, предпазва, а в съчетание с други минерални и витаминни съставки, препятства отлагането на холестерол и се прилага при атеросклероза и хипертония, някои лъчеви заболявания, а също при разстройства на нервната система. Свеж сок от арония, приеман по ½ чаена чаша, два пъти дневно в продължение на две-три седмици, а също чай или отвара от плода през зимата имат отличен лечебен ефект при високо кръвно налягане. Плодовете и сокът действат благоприятно на минералната и общата обмяна, на кръвообразуването, стимулират процесите на регенерация на мускулната и костната тъкан, повишават жизненият тонус, оказват защитно действие при бактериални и вирусни заболявания. Високото съдържание на йод увеличава секрецията на храносмилателните сокове, стимулира функцията на щитовидната жлеза и се препоръчва при тиреотоксикоза и базедова болест. Плодовете и сокът от арония се прилагат и при бронхити, защото имат отхрачващо действие. Освен това влияят благоприятно върху растежа на децата и развитието на плода при бременни. Използват се при хипоациден гастрит(намалена секреция на стомашен сок), кръвоизлеви, хеморагична диатеза, ексудативни възпалителни процеси, алергии, анемия и ревматизъм. Курсът на лечение не трябва да е по-дълъг от месец. Свежите плодове се консумират по 50г-100г, три пъти на ден, а натуралният сок се приема по 30мл-50мл три пъти на ден, 20мин-30мин преди ядене в продължение на 20дни-30дни. Плодовете трябва да се съхраняват при температура 3'С-5'С на тъмно, за да не загубят лечебното си действие. Компреси с отвара от плода се използват при екземи и кожни заболявания. Кората на аронията съдържа вещества, които понижават кръвното налягане.
Предупреждение: Лечение с арония не се препоръчва при язва на стомаха и дванадесетопръсника и при гастрити с повишена киселинност на стомашния сок.
Козметично действие: Натурален сок от арониеви плодове, нанесен с напоен тампон, памук върху лицето, се използва като антиалергично средство при чувствителна кожа. Оказва добър ефект и при слънчево изгаряне, а също при кожни възпаления и екземи.
Касис плодове
Химичен състав: Плодът на касиса съдържа: плодова вода(от 78% до 86%), целулоза(от 0.6% до 1.4%), скорбяла(от 0.1% до 0.5%), белтъчини(от 0.8% до 1.5%), мазнини(от 0.3% до 0.8%),общо въглехидрати(от 8% до 10.50%),антоциани,фитонциди, пектинови вещества(от 0.4% до 1.1%), дъбилни вещества( от 0.4% до 0.9%), етерични масла( от 1% до 2%), багрилни вещества(от 0.2% до 0.3%). Той е естествен витаминен концентрат, особено с високите си стойности на Витамин С(от 160мг% до 200мг%), Витамин Р(от 1000мг% до 2138мг%), каротин(от 0.14мг% до 0.69мг%). В това отношение превъзхожда повечето плодове и дори лимоните. Заслужава да се подчертае, че поради високата киселинност и ниската активност на ензима аскорбиноксидаза Витамин С е твърде стабилен. По съдържание на Витамин Р отстъпва само на аронията и черната черница, а на Витамин С-на шипката, актинидията и ракитника. Съдържа още Витамин В1(от 0.03мг% до 0.08мг%), Витамин В2(от 0.02мг% до 0.06мг%), Витамин В3( от 0.35мг% до 0.45мг%), Витамин В6( от 0.09мг% до 0.13мг%), Витамин В9(от 5мкг% до 15мкг%), Витамин РР(от 0.25мг% до 0.35мг%), Витамин Е(от 0.6мг% до 0.8мг%), Витамин К(от 0.9мг% до 1.6мг%), Витамин Н(от 1.8мкг% до 2.4мкг%). От захарите(от 7% до 12%), преобладават фруктозата(от 3.3% до 4.8%) и глюкозата(от 3.2% до 4.2%), а захарозата е от 0.2% до 0.4%. Касовият плод е много богат на органични киселини от които доминира лимонената(от 1.3% до 2%), като има още и ябълчна(от 0.25% до 1.87%), оксалова(0.06%), янтарна(60мг%), фумарова(40мг%), кафеена(40мг%), хлорогенова(20мг%), салицилова(20мг%), хинова(10мг%), винена( и никотинова киселина, изолимонена, гликоколова. Плодът е богат на минерални соли на: калий(от 290мг% до 320мг%), калций(от 44мг% до 48мг%), фосфор(от 35мг% до 45мг%), магнезий(от 15мг% до 19мг%), желязо(от 0.9мг% до 1.6мг%), натрий(от 0.7мг% до 2.2мг%), сяра(от 1мг% до 2мг%), хлор(от 1.3мг% до 1.5мг%). Съдържащите се макро- и микроелементи са: манган(180мкг%), мед(130мкг%), цинк(130мкг%), бор(55мкг%), молибден(24мкг%), флуор(17мкг%), кобалт(3мкг%), йод(1мкг%), Плодът е богат и на аминикиселини: глутаминова киселина, аспарагинова киселина, лизин, метионин, левцин, валин, глицин, аргинин, аланин, фенилаланин, цистин, хистидин, тирозин. Установено е наличие на ензимите пероксидаза и трансфераза, а също на етерични масла и гликозиди. Енергийната стойност на 100г плод е 202кJ(48kcal). Сокът от касис съдържа фруктоза(5.1%), глюкоза(2.8%), органични киселини(2.7%), пектинови вещества(1%), дъбилни вещества(танин), етерични масла, Витамин С (от 60мг% до 120мг%), Витамин Р(от 500мг% до 1200мг%), каротин и др.
Лечебно действие: От най-дълбока древност плодовете на касиса са били използвани като целебно средство при ревматизъм, белодробни заболявания, малария и др. През XVI век народната медицина е препоръчвала лечение с касис при болни от подагра, камъни в пикочния мехур, мигрена, жълтеница. В народната медицина касисът се приема като потогонно, противодиарично и пикочогонно средство. Внесените в организма чрез плода витамини (главно Витамин С и Витамин Р) действат много благоприятно върху еластичността на капилярните съдове, укрепват сърцето при сърдечна недостатъчност и нормализират кръвното налягане, предпазват от преждевременно развитие на атеросклероза. Касисовият плод се прилага при хеморагични диатези, анемии, сърдечно-съдови заболявания, хипертония и подагра. Органичните киселини упражняват силно сокогонно действие върху жлезите на стомаха, подстомашната жлеза и червата като действат апетитовъзбуждащо и общоукрепващо при тежки хронични заболявания, както и при хипо- и авитаминоза на Витамин С и Витамин Р. Освен това плодовете от касис повишават устойчивостта на организма към инфекции, намаляват умората, облекчават протичането на бременността, предотвратяват абортите и стимулира дейността на млечните жлези. Плодът е много добро лечебно средство при заболявания на черния дроб, на жлъчните пътища(активира съкратителната способност на жлъчния мехур, увеличава жлъчната секреция). Поради съдържащите се в него желязо, манган и мед е полезен при анемии. Препоръчва се и за болни от ставен ревматизъм, при някои болести на мускулната система и на нервната система. Наличието на пектин и дъбилни вещества определят добрия му противовъзпалителен ефект при редица стомашно-чревни заболявания(хроничен колит, гастрит с понижена киселинност и др.). Високото съдържание на пектин е много полезно, тъй като пектинът се свързва с някои отпадъчни вещества от жизнената дейност, а също с проникващи в организма отрови и някои радиоактивни съставки, които се отделят заедна с него. Плодовете и сокът от касис действат освежаващо при фебрилни състояния, усилена физическа работа, промяна на надморската височина, резки промени в температурата на околната среда, състояния, протичащи с повишена температура и изтощение, склонност към кървене на кръвоносните съдове, имат противокашличен ефект при остри възпаления на горните дихателни пътища. В правилниците за шофьорите в Германия се предвижда след известен пробег да се пие сок от касис за ободряване. Съдържащите се в сока калиеви соли, в съчетание с ниското съдържание на натриеви соли, действат диуретично и затова плодът се препоръчва при пясък и камъни в бъбреците и пикочните пътища и жлъчката(от неоксалатен произход), цистити, нефролитиаза, бъбречна недостатъчност, отоци от различен произход,набиране на свободна течност в корема, пиелонефрити. Това действие се допълва и от богатото съдържание на плодова вода, витамини (Витамин С, Витамин Р, каротин) и различни органични киселини. Отвара от плод на касиса влияе благоприятно при възпалителни процеси в бъбреците и жлъчните пътища, понижава кръвното налягане, има антиалергичен ефект, успокоява ревматични болки.
Предупреждение: Касисът не се препоръчва за лечебно приложение при язва на стомаха, гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, диарий при децата и др. поради сравнително високото му съдържание на целулоза и органични киселини. Наличието на по-големи количества оксалова киселина в плодовете на касиса го прави неподходящ за употреба при оксалатни и смесени камъни и пясъци в бъбреците и пикочните пътища.
Козметично действие: От зрели плодчета на касис се подготвя избелващи маски за лице за различни типове кожа .
